Интервюто взе: Жаклин Добрева
Ивета Костадинова привлече вниманието на всички в края на миналите Спици, когато заедно с колежките си в държавния отборен шампионат по колоездене – Христина Козарева и Виктория Данова, се класираха с еднакви времена от 04:34:19; 04:34:21 и 04:34:21. С нейния изключителен дух и позитивно излъчване, тя не само се справя на състезателните писти, но и създава история.
Постижението й от 2023 година е и нов рекорд в колоезденето за жени в категория “елит” на дистанция от 64 км. Този успех допълва нейната серия от постижения, включващи и петото място на 47 км през 2019-та година.
Какво още има да ни разжаже Иветa, прочетете в интервюто, което взе Жаклин Добрева.
Нека те върна малко назад във времето – как се зароди любовта ти към колоезденето?
Научих се да карам колело сравнително късно – на 13 години – на чуждо колело, въртейки се зад блока като пумпал, и обикаляйки една шахта. След това се разписках на родителите ми да извадят на майка ми Балканчето от детството, но тъй като децата от блока имаха бегачи, аз исках и бегач в последствие. Не слизах от това колело цяло лято.
След като завърших гимназията се преместих да живея в Лондон и там използвах шосеен велосипед за придвижване от и до работа, както и за разходки из града с приятел. В началото се ужасявах от движението и треперех от страх, но в последствие посвикнах и започнах истински да се забавлявам.
Най-много обичам карането на колело, защото ми носи чувство на безгрижност и притихва мислите ми, често мога да размишлявам върху някой казус спокойно. Случва се и много да ми тежи психически, особено когато има много движение по пътищата, но човек се учи да бъде внимателен, учи се на култура на пътя и да обуздава проявите на нрава си, които биха попречили на безопасността.
Най-трудно ми беше да се науча да се спускам в планината – в началото изпитвах истински ужас, не спирах да падам, но някак си се мотивирах да бъда по-добра. Сега това ми е най-голямото удоволствие – да се спускам по пътеки в планината. Чувствам го като награда всеки път, защото знам, че съм преодоляла хиляди гласове на страх, за да го постигна. Обичам колоезденето също, защото повечето ми приятелства са завързани покрай него.
Ти си сред големите победители на миналогодишното издание на „Спици и бодли“ в категория Pro 64 км. Новото трасе беше включено в Държавния шампионат – какви са спомените ти от състезанието и емоциите, които ти донесе?
На Държавен Шампионат Спици и Бодли 2023 имаше три големи победителки в категория Жени Елит, които завършихме заедно, хванати за ръце – Виктория Данова, Христина Козарева и аз. Класирането беше необходимо, просто защото имаше времеизмерване и разликата ни е в стотните. Специално това състезание ще помня винаги, защото тогава излязохме в разбъркан ред от официалното класиране трите заедно, отказахме медалите си и вместо това отправихме послание чрез любезния водещ – да бъдем по-сплотени, по-добронамерени в средата на колоезденето.
Относно трасето – беше страхотно. Спускането от перките на Бузлуджа е разнообразно и изключително приятно – особено след дългото катерене преди това. Надявам се тази година да бъде малко по-топло, но дори и да повторим условията на дъжд, студ и вятър – ще бъде забавно!
Какво е отношението ти към „fair play“-a и конкуренцията в този спорт?
Имаме много какво още да учим относно честната игра – ако изобщо има такова нещо. Вярвам, че класиранията не бива да бъдат мерило за човешка самооценка. Смятам, че човек може да даде повече позитивен пример с доброто си отношение – независимо къде попада в протокола. Трябва да се подкрепяме, но не бива и да се разочароваме, когато това не се случи – или пък да имаме очаквания – към организатори, състезатели, приятели и тн.
Аз обичам да се състезавам. Често в нашата категория жени елит дори няма достатъчно участнички – всички се познаваме и сме приятелки. Конкуренция сме като пукне пищова, но винаги ще си помогнем, подкрепим и посмеем преди и след това. Винаги подкрепата е на първо място и аз имам само позитивни спомени!
Имаш ли любим момент по време на състезанията?
Да – когато знам, че току-що съм приключила с последното изкачване.
Какво е отношението ти към наградите и почетното място на стълбичката?
Най-голямата ми награда е като завърша цяла и когато приятелите ми са добре. За другото – какво отношение да имам? Не зависи от мен. Готино е да получиш някакви предметни награди, особено ако са ти от полза. Често се случва да подаря това, което няма да ми трябва.
В главата ми не съществува термина „почетно място на стълбичката“. Обичам да се състезавам, да се боря до последно, когато мога (понякога стартирам доста изморена – като всеки нормален работещ човек). Обичам да насърчавам хората из трасето – особено ако разпозная, че правят първи стъпки на състезание. Много обичам след финиширане да се видя с приятели и да си разкажем преживяванията. Безценно!
Кои са интересните вело събития в България тази година, на които би участвала? Да те очакваме ли на „Спици и бодли“ 2024 г.?
„Спици и бодли“ бе първото ми състезание по колоездене – през 2019 и има специално място в сърцето ми. Там винаги има интересно развитие на събитията и си набирам прекрасни изживявания. Пожелавам успех на организаторите.
Относно други състезания – обикновено карам каквото ми се кара и за каквото имам велосипед на разположение – участвам и на шосе и на писта. Обичам всички формати и гледам да не се тормозя допълнително с определен график. Каня се да участвам на Асеновградски баири. Обичам ХСО формата. Ще се радвам, ако има отново Балканиада по писта – да бъда част от купона. 😊
Благодаря за чудесните въпроси, успех на всички и бъдете здрави!