Интервюто взе: Адриана Диканчева
1. Как се чувствате като отбор след успеха на “Спици и бодли” 2025?
👉 2-ро място в категория Жени под 18 години: Синди Скечелиева
👉 3-то място в категория Мъже 40 – Duncan Macleod: Радослав Борисов
Какво означава този резултат за вас?
Velosigners след “Спици и бодли” 2025-та година
Чувстваме се горди и щастливи! Успехите на Синди Скечелиева (2-ро място при жени под 18 г.) и Радослав Борисов (3-то място в категория Мъже 40 – Duncan Macleod) са не само лични постижения, но и успех за целия отбор.
Синди сподели, че е благодарна на Христина, която я е пейсвала, мотивирала и насърчавала по трасето, като ѝ е давала съвети как да се справя в състезателната среда. Благодарение на това, както и на подкрепата и мотивацията от целия отбор, тя е успяла да даде най-доброто от себе си. С гордост казва:
“Щастлива съм, че показахме, че и глухите жени могат да се състезават силно и достойно.”
Радослав добавя:
“Искаме да бъдем видими. Когато сме на подиума, не личи, че сме глухи, но ние сме там, и сме горди, защото показваме, че има и глухи колоездачи, които се състезават наравно с всички останали.”
Този резултат означава много за нас, не само спортно признание, но и крачка към по-голяма видимост и уважение към глухите спортисти в България.
Синди и Радослав с останалите победители в техните категории по време на награждаването на “Спици и бодли” 2025 година
2. Каква е ролята на отборната динамика в подготовката за състезания? Как се поддържате мотивирани и подкрепяте един друг през целия сезон?
Планината ни кара да тренираме и ни мотивира. Тя е нашият естествен терен и вдъхновение.
Всеки от нас има своите умения, с които допринася за цялото. Един от нас е водач по планинските преходи и познава маршрутите в детайли, друг има механични умения и при технически проблем се обръщаме към него. Има и такива, които дават тренировъчни съвети за интервали, темпо, възстановяване.
Тренираме ежедневно, с планирани възстановителни дни. Поддържаме се не само физически, но и психически когато някой се колебае, друг го вдига. Споделяме опит, съвети и понякога просто караме заедно, за да се усети силата в отбора.
Освен състезателната част организираме и велопоходи в които участват хора които не се състезават, но обичат карането. Това са по-леки и достъпни маршрути, които създават общност и връзка между нас и други ентусиасти. За нас не е важно само състезанието, важно е и удоволствието, споделеното преживяване и движението заедно.
3. Разкажете ни повече за отбора. Кога е създаден, колко членове имате сега?
Отборът ни започна през 2017 година под името Deafbikers, създаден от няколко глухи колоездачи. По-късно, през 2020 година, решихме да сменим името си на Велосайнърс (Velosigners). Името идва от две думи: „вело” (velo), което означава велосипед и „сайнърс“ (signers) от английската дума „sign“, хора, които използват жестов език. Това описва точно кои сме ние: обичаме колоездене и общуваме на български жестов език. Макар да не сме регистриран клуб, сме сплотена група, която расте с всяка година. В момента имаме около 10 активни членове, които участваме в състезания, организираме групови карания и се подкрепяме взаимно.
4. Какви предизвикателства срещате като глухи колоездачи по време на състезания и тренировки, и как ги преодолявате?
Най-голямото предизвикателство за нас е комуникацията. Повечето хора не владеят български жестов език, а ние не чуваме. Опитваме се да четем по устни, но това не винаги е ефективно. Често използваме телефони – пишем текста и го показваме на отсрещния човек. Проблемът е, че много пъти получаваме само говорен отговор, без визуална обратна връзка като текст или жест, което ни поставя в затруднение.
По време на състезания е още по-трудно. Например, когато друг колоездач казва „ляво“ или „дясно“ зад нас и ние не го чуваме. За да се разпознаваме, носим оранжеви джърси с надпис “Велосайнърс / Velosigners”, за да е ясно, че сме глухи и да се подхожда с разбиране.
Също така преди старта на техническите конференции, защото няма превод на жестов език или визуални инструкции. А при самия старт не чуваме сигнала за тръгване, включително последните 10 секунди преди потеглянето.
Как го преодоляваме? Понякога просто приемаме ситуацията и продължаваме напред. Имаме си силата и волята. Когато Христина Каципиду е сред нас, тя често помага с комуникацията, тя също е глуха, но може да говори и да превежда колкото може. Това много ни улеснява и е пример как един отбор се подкрепя.
Но разбира се, не може да е така вечно. Нужна е промяна, за да има достъпност и равнопоставеност. Ние не искаме специално отношение, искаме просто да бъдем равни с останалите. Да имаме същия шанс да участваме, да разберем инструкциите и да бъдем забелязани като равностойни състезатели. Това е уважение и е част от един по-добър спортен свят.
5. Какво ви вдъхновява да участвате в състезания в страната? Видяхме 6 човека от вашия отбор, които участваха и на 40-тата обиколка”Витоша 100″. Поздравления и за Христина Каципиду за 2-рото място при жените.
Обичаме да се състезаваме, да се предизвикваме и да показваме, че и глухите могат да карат бързо, силно и достойно. За нас всяко състезание е възможност не само да подобрим личните си постижения, но и да бъдем видими и да покажем, че спортът е за всички.
Благодарим за поздравленията – 2-рото място на Христина Каципиду във „Витоша 100“ беше не само огромен успех, но и личен рекорд за нея. Повечето от нас също постигнаха лични най-добри времена, включително Василен Грозев, който премина трасето за впечатляващите 4 часа и 32 минути – най-доброто време в историята на нашия отбор досега.Това ни прави още по-горди с участието си в юбилейното 40-то издание на състезанието.
Velosigners на Витоша 100км 2025-та година
6. Каква подкрепа получавате от организацията и общността на глухите атлети в България или на международно ниво?
За съжаление, не получаваме никаква структурирана подкрепа нито финансова, нито организационна. Всичко си осигуряваме сами тренировки, екипировка, участия, логистика. Ние вярваме в това, което правим, но със сигурност би било по-лесно, ако имахме институционална или организационна подкрепа.
7. Какво бихте искали да се промени в състезанията и спортните мероприятия, за да бъдат по-достъпни и удобни за глухите колоездачи?
Има няколко важни неща, които биха направили голяма разлика:
-
По време на техническата конференция добре е да се съобщава, че има глухи участници, за да се внимава при изпреварване и комуникация по трасето.
-
Да има преводач на български жестов език или визуален превод на информацията, която се обяснява от организаторите при техническата конференция.
-
При старта визуално отброяване (например показване с ръце на оставащите секунди)
Тези промени са лесни за изпълнение, но изключително важни за равнопоставеното и безопасно участие на глухи състезатели. Такива малки стъпки правят спорта по-достъпен и по-справедлив за всички.
8. Имате ли информация за подобни отбори в чужбина? Какви са добрите практики в останалите страни?
Да, в някои страни като Полша, Украйна и Япония има глухи колоездачни отбори, които са официално подкрепени от своите спортни федерации и техните спонсори извън държавни институции. Това прави голяма разлика в подготовката и участието им.
Те разполагат с цял екип и имат треньори, масажисти, механици, както и логистична подкрепа. Финансирането им често покрива участието в състезания, лагери, екипировка и дори заплати за спортистите, които се готвят целенасочено.
Благодарение на тази подкрепа, те тренират редовно на лагери, участват в международни състезания и са много по-добре подготвени за постигане на висок спортен резултат. Това са добри практики, от които можем да вземем пример и да приложим в България. Подобна подкрепа е напълно възможна и тук, ако има желание и разбиране от страна на институциите, защото всеки спортист, независимо дали е чуващ или глух, има нужда от стабилна система, за да развие потенциала си.
9. Какви са целите на отбора за тази година? Какво искате да постигнете в състезанията, които предстоят, и как планирате да се подготвите за тях?
Голямата ни цел тази година е участието в Дефлимпикс – Олимпиадата за глухи спортисти, която ще се проведе в Япония през ноември 2025 г. От българска страна в колоезденето ще участват Василен и Радослав, които вече се подготвят активно.
Подготовката ни е сериозна и целенасочена, макар че я организираме основно сами без постоянен треньор или екип. Работим с това, което имаме, и даваме най-доброто от себе си.
В този случай имаме подкрепа от Спортната федерация на глухите в България, която ще осигури пътуването и настаняването ни в Япония. Това е важна стъпка и оценяваме жеста.
Вярваме обаче, че има нужда от още подкрепа извън рамките на федерацията, за да се подготвим пълноценно. Ако някой проявява интерес и иска да помогне или научи повече за нуждите ни нека се свърже с нас. Всяка подкрепа има значение и може да направи реална разлика.
10. Какви съвети бихте дали на начинаещи колоездачи, които искат да участват в състезания в страната?
Не се притеснявайте да започнете, независимо от възрастта, опита или нивото ви. Всеки е бил начинаещ в началото. Дори в нашия отбор имаме най-възрастния участник на 78 години, който активно се включва в различни спортни мероприятия. Това ни напомня, че никога не е късно да започнеш.
Важно е да сте търпеливи със себе си, но и постоянни – напредъкът идва с времето и усилията. Не се сравнявайте с другите, карайте със своя ритъм и си поставяйте лични цели, които са реалистични и значими за вас.
И най-важното: карайте с удоволствие и се наслаждавайте на процеса. Това е смисълът на спорта не само състезанието, а движението, природата, общността и радостта, която идва от това да си на колелото.
11. За финал – разкажете ни някоя интересна история, свързана с колоездене 🙂
Знаете, че при колоезденето обикновено се кара с две ръце на кормилото, за стабилност, контрол, сигурност. И при нас, глухите колоездачи, понякога едната ръка отива на “друго важно място” и то е във въздуха, за да комуникираме с отбора чрез жестов език!
Представете си, караме по пътека, в движение, с едната ръка държим кормилото, а с другата си „говорим“ предупреждаваме, подкрепяме се, понякога си казваме “Ей тука ще е дълго баирче” или “Видях в новините, че е имало пума….” в движение.
Изисква се повече баланс и контрол, но за нас това е част от нормалното каране. И да, понякога е предизвикателно, но най-често е просто забавно и уникално! Караме, общуваме и се подкрепяме дори само с една ръка!